Безразлично или безлично

Вече дни наред нямам време дори за едно часова почивка, нямам време да поседя на компютъра като нормалните хора. Само седя и уча или се занимавам с нещо свързано с учене и училище… Дойде ми до гуша. Вече не ми стигат думи, не мога да се изразявам нормално – толкова голяма каша е в главата ми. Мислите ми са непостоянни и хаотични. Дори личността ми е някак безлична, сливам се с тълпата и потъвам дълбоко в нейните дълбини. Не забелязвам хората около себе си, не се заглеждам в лицата, които минават покрай мен. Аз съм като призрак и бродя по улиците някак безцелно.

Не, не мога повече. Предавам се – имам нужда от поне малко почивка. Сядам на земята в стаята си и се замислям. Но усещам, че дори и това не мога да правя вече – не мога да мисля о.О..  Даже и аз се чудя как въобще е възможно това, но явно може. Така стоя с часове излегнала се на пода и гледаща в тавана. Сякаш чакам той да се стовари отгоре ми и да приключи безличното ми съществуване. Вече всичко ми е толкова безразлично – нямам желание за нищо – правя, каквото правя само защото трябва. Дори не искам да се виждам с приятелите си, не говоря с никого, освен в училище и само, когато ми се наложи. Настроението ми е кисело и прогонвам хората около мен. Никой не желае да общува с един вечно недоволен и навъсен човек, който не спира да се оплаква. Това съм аз – един буреносен облак, в който бушуват гръмотевици и светкавици.

Все така лежаща върху стария килим се сещам за редица изминали дни. В съзнанието ми изкачат много бройни весели моменти, прекарани с любимите ми хора, но мозъкът ми отново се насочва към неприятните мисли. Замислям се за изминалите дни, но пред очите ми се появяват образи на забравени моменти, от които ме боли, на случки и лица, които искам да забравя. Не искам да се връщам назад в миналото, каквото е станало трябва да си остане там. НЕ му е мястото в настоящето. Не искам да си спомням как съм пропиляла шансовете си или как съм била наранявана стотици пъти. Да, но никой не ме пита какво искам, дори и собственият ми мозък си играе с мен като с някаква марионетка. На никого не му пука, през какво преминава сърцето ми и колко много ме боли. „Хората са коварни“ това е закон, който научих от малка. Човек би се чувствал идеално, ако не разчита на никакви хора, а само на себе си – това е най-добрия начин да успееш.

Уморих се, вече нямам сили да се изправям пред поредните разочарования. Живота ми е една смесица от постоянно повтарящи се гадости – в нея всяко хубаво нещо е придружено поне от едно лошо, а понякога и повече. Една вечна синусоида, в която след постигане на щастие следва безкрайно разочарование. Продължавам да съзерцавам белия таван, но в съзнанието ми не възникват неприятни мисли, а напротив – започвам да се хиля на някакви спомени. Ето така от нищо, както правят лудите. А може би е по-добре да си луд, отколкото да си нормален и да преживяваш всичките несгоди и пречки в живота. Когато си луд изолираш всичко около теб, живееш в собствен свят. Така както прави Дон Кихот, така както постъпва един истински луд. Който повлича в своя свят и хората около себе си, както става със Санчо.

Иска ми се и аз да живеех в един такъв свят, но не бих избрала Средновековието като Дон Кихот, а съвремието и по-точно XVIII-XIX век. Това е времето от любимите ми романи – тези на Джейн Остин. Характерно за нейната литература е, че всеки роман завършва с щастлив край, но при нейните не така натрапчиво, както е при американските филми. Всеки човек се нуждае от щастлив край, за да знае, че не е преминал през всичко това напразно. И аз се нуждая от такъв край, за да мога да не живея живота си с безразличие към всичко, което ме заобикаля. Искам да съм героиня от роман на Джейн Остин, както става в една такава екранизация „Изгубени в Остин“, искам да намеря моят мистър Дарси, искам да бъда щастлива.

Advertisements

One thought on “Безразлично или безлично”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s