in memorial

Фигура самотна броди в нощта

скита се сама из житните поля

Вода се стича по нейната снага

пада тя по мръсната кална земя.

 

Това е тя стара трудеща се баба,

рови се като мишле в таз трева,

разхожда се, бере билки и цветя,

заради своите малки съкровища.

 

Своите внуци иска да зарадва,

тази малка всеотдайна мравка,

трепе се денем и нощем тя,

за да види отново радостни лица.

Повторно завръща се у дома

късно вечер щом изгрее месечината,

посрещат я нейните злата,

радват се на неуморната работничка.

Прегръща ги всички в едно,

по главичките нежно ги милва,

целува ги едно по едно

и нежно с обич им прошепва:

 

Обичам ви вас всички,

обичам си ви вас еднакво

толкова сте ми милички

сърцето ми делите си по равно!

 

Такава е тя бабата,

мисли за своите злата,

затова неуморно тя

кръстосва тези поля.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s