Кукла с празни мечти

„Това съм аз“ –

искам да извикам, но сърцето ми мълчи

– „голям праз,

щом съм поредната кукла с празни мечти!“

Оставих розовите очила по пътя.

Сгреших ли?

Чудя се, питам се как да постъпя,

Простих ли?

Сгреших ли,

че открехнах таз врата?

Простих ли,

на онази невинна жена?

Тази,

която смятах, че съм,

онази,

която мечтаех да бъда.

Отново върнах се там,

от където тръгнах и преди,

когато мислех, че знам

какво е да имаш празни мечти.

От истината много боли,

но това е то да живееш:

палитра от смях и сълзи,

но пак по него копнееш.

Защото живот без мечти

е като къща без врати –

Няма как да влезнеш

нито път, по който да излезеш!

„Затова голям праз,

щом съм поредната кукла с празни мечти.

Защото това съм аз

и не ме е страх!“ това сърцето ми крещи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s