Грозна действителност

Васил Левски

Грозната действителност на миналите времена се завръща с нови сили. Може живота ни да изглежда хиляди пъти по-различен, но в действителност е също толкова ужасяващ и коварен, понякога и жесток.
Някога хората са живели бедно, нямали са какво да ядат, били са тормозени от своите вековни насилници. Милиони пъти са се надигали над тази зла напаст, но не са успявали. Стотиците опити са останали загубени някъде в историята, заедно с жертвите, със селата и градовете, които си били заравяни някъде дълбоко под земята. От всичките жестоки и неравни борби до нас достигат едва няколко сред най-кървавите като Априлското въстание, Кресненско-Разложкото, Илинденско-Преображенското. Тези, които са разтърсили живота на хората. А тогавашните неправди. Една нация да бъде разделена на три области с три различни съдби. Нима това е нормален живот. През цялата си съвременна история България като държава е била стотици пъти потъпквана, народа често пъти изтезаван, дори и от собствените си политици. Но в онези години, когато народа е бил под робство, владичество, османска власт.. наречете го както искате – то е едно и също. Тогава поне хората са знаели срещу какво да се изправят!

А сега…

Какво да кажем ние? Нас какво ни мачка? Кое в живота ни не е нормално? Кой е източника на толкова жестокост? Това са все въпроси, чиито отговор не знаем!
Нормално ли е да живеем в съвременния свят, а да се чувстваме като неандерталци. Сякаш идваме от някоя предишна ера. Нормално ли е дете да израсне без баща, защото той така е пожелал? Нормално ли е мъж да изневерява на своята жена? Нормално ли е трудностите в живота винаги да се изливат накуп, сякаш излети с кофа? Нормално ли е да пораснеш на 15 години, да трябва да се разделиш с детското в себе си? Нормално ли е на 15 години да изживееш страха да останеш сирак? Нормално ли е майка да доживее смъртта на своето дете? Нормално ли е дори да изживее този страх? Нормално ли е на 16 години да трябва да се държиш като възрастен, да трябва да се справяш с редица проблеми? Да се грижиш за едно семейство? Да се превръщаш в товарна кобила? Нормално ли е да се надяваш на чуждото състрадание, за да преживееш следващия ден? Нормално ли е в най-важната година от живота на човек, той да загуби истински значим и любим човек, който го е отгледал и обичал? Нормално ли е след години усилия да не получиш желаното признание? Нормално ли е да промениш ежедневието си, да превърнеш дните си в едно монотонно и сякаш вечно учене, а накрая да не получиш нищо? Сякаш не си се старал достатъчно? Нормално ли е един прост резултат да определи целия ти живот? Нормално ли е на 19 години да знаеш какво искаш да правиш цял живот?
Нормално ли е хора с по две висши образования да нямат работа? Нормално ли е да ни управляват политици без висше образование? Нормално ли е да нямаш какво да ядеш? Нормално ли е да броиш стотинките си, а цените в магазините да се покачват? Нормално ли е да мечтаеш за неща, за които така и не успяваш да събереш пари? Нормално ли е толкова да са ти малки доходите, че да не можеш да платиш сметките си? Нормално ли е да се трепеш да изкарваш пари, а родителите ти да ги профукват за цигари и алкохол? Нормално ли е децата да издържат родителите си? Нормално ли е да гледаш как другите получават всичко, а ти да нямаш нищо? Нормален ли е един такъв живот?
Това се питам в последно време и не мога да си отговоря: Кога всъщност живота стана такъв – една отвратително грозна действителност!!!

Advertisements

5 коментара към “Грозна действителност”

  1. Деси, много ме натъжи с тази публикация. Освен това много добре знам какво искащ да кажеш с всичко това, което си написала 😦 Тази действителност, която описваш, за наше съжаление е повече от реална, но определено не е нормална. Няма какво да се лъжем, това не е живот. Това е борба за оцеляване. Единственото нещо, което може да ни помогне да не падаме духом е надеждата. Надеждата, че с всички тези услилия, които влагаме, във всичко, което правим, някой ден ще постигнем това, което желаем и живота ни ще е красив и изпълнен с очарование. Не падай духом, ти си силна. Аз съм от малкото хора, които го знаят по-добре от всеки друг и знай, че винаги ще съм до теб. Вярвам в теб и знам, че ще постигнеш, всичко, което желаеш. Усилията на добрите хора, рано или късно достигат до желаният резултат. Просто трябва да продължаваме да се борим и да направим, ако не света, то поне България, едно по-хубаво място, както за нас, така и за тези след нас.

    1. Думите ти наистина ми подействаха! Хубаво е да знаеш, че можеш да разчиташ на хората около теб и искрено ти благодаря за това, защото не всеки го прави. Искам да знаеш, че ти също можеш да разчиташ на мен, защото трудните моменти са по-леки, когато има с кого да ги споделиш.
      Надявам се въпреки всичко наистина да постигна желаното. Надявам се наистина добрината и усилията да се възнаграждават, но в днешни времена започвам да се чудя дали въобще ще бъде възможно. Все пак ще се боря, защото ако не се бориш, значи не живееш.

      1. Напълно те разбирам какво имаш впредвид. И аз имам тези си моменти. Съвсем наскоро изпадах в подобни състояния, в които се чудя: „Какъв е смисълът изобщо?“, но има смисъл. А борбата ни рано или късно ще бъде възнаградена. Просто трябва да продължаваме напред и да вярваме. 🙂 Лично аз, може да не вярвам особено в себе си, но пък за сметка на това, вярвам в теб. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s