Is it? Love, hate, happiness, fear…

Любов… най-силното и красиво чувство на света. Да обичаш значи да живееш, да дишаш въздух, да бъдеш себе си и да се чувстваш добре. Любовта дава крила. Любовта е движещата сила в света. Всеки трябва да обича, но и всеки трябва да бъде обичан, защото живот обвит в такава самота е безсмислен или поне безценностен.

Омраза… не е ли тя обратното на любовта. Дали? Не обичам да изпитвам това чувство, когато и да ми се е искало да намразя някого си казвам, че не си заслужава. Защо ли? Защото не смятам, че има човек, който да заслужава да бъде мразен. Каквото и да е сторил. По-добре да бъде обвит в забрава и да си отиде, забравен и погребан някъде дълбоко навътре и никога да не бъде изравян. А и за мен да чувстваш омраза към някого трябва да го считаш за по-важен от теб самия, защото омразата унищожава всекиго, който я изпитва. Нима искате такава съдба?

Несподелената любов… не е ли това най-сложната тема в света. Всеки е бил нараняван, всеки има своя теория по въпроса. Всеки се справя с нея по свой начин. Какъв е моя ли? Много прост, макар и малко опасен – не позволявам на сърцето ми да си позволява заблуди, който умът крещи, че са илюзия. Отдавна не съм се поддавала на този подводен камък. Дано теорията ми да издържи, защото никой не обича да го боли.

Истинското щастие… съществува ли наистина такова? Много пъти съм се питала все това. Дали някога ще бъда истински щастлива. Дали някога всичко в живота ми ще бъде наред. Нека позная – вероятно не, защото както няма перфектни хора, така няма и перфектен свят. Няма свят, където всичко да бъде, както искаме ние. Затова и има мечти. Иначе всичко щеше да е прекалено лесно, нямаше да имаме стимул за живот. Въпреки всичко нека не се предаваме. Все пак, когато се влюбим в някого не виждаме ли в него перфектния човек? Може би същото може да се отнесе и до щастието. Може би любовта може да ни накара да гледаме с розови очила и всичко да бъде перфектно, дори и само за миг – поне той ще бъде вълшебен!

Може да не съм била истински влюбена в някого, може и да не знам какво точно е да си намерил допълващата частица от сърцето ти. Но знам колко опасна сила е любовта. Тя ти дава сили за живот, но всяко разочарование не само е трудно преодолимо, но е опасно. Едно такова разочарование може да съсипе живота ти. Може да загаси и последния пламък на свещта на надеждата. А без нея какво сме ние?

Макар и да звучи странно започвам да осъзнавам, че колкото по-силна са чувствата ни към някого другиго – толкова повече трябва да се страхуваме от тях. Тези ни чувства ни правят най-ранимите хора на света, нашата обич ни превръща в други хора. Правим и вършим неща, които не сме и смятали, че умеем и такива, който никога не ни се е искало да знаем, че сме способни. Понякога сме готови да дадем живота си за човека до нас, но не винаги те са готови на същата саможертва – неприятен факт, но все пак истина.

Страх… смразяваща сила – превръща те в една кукла, с която живота си играе, а не бива да бъде така. Ако се замислим, ако има господстваща сила в света и то за целия свят – тя е само една, именно страха. Който и да си, където и да се намираш, с каквото и да се занимаваш винаги имаш страхове. Най-голямото ни предизвикателство в живота ни е да спрем да се страхуваме. Ти умееш ли го? Аз не, но ще се опитам. Знам, че е трудно, но искам да го постигна. Искам, когато ми дойде времето да посрещна смъртта без капка страх.

Но.. ако трябва да съм честна ме е страх. Както вече много пъти казвам, страх ме е да живея. Страх ме е, че ще бъда наранена. Страх ме е, че ще дойде края… но не от него ме страх, а това, че след него следва началото. Не е ли то най-трудно? Колкото и да обичам промените, толкова и ме е страх от тях. Ако трябва да бъда честна, когато миналата година ме питаха какво ще правя с живота си аз просто не знаех – страх ме беше дори да се замисля, затова оставих нещата в ръцете на съдбата, а ето какво стана. Дали съм доволна? Надали някой би доволен, ако разбере, че някой си играе с живота му сякаш е една ненужна кукла.

Е аз не съм такава. Може и да имам празни мечти. Може и да ме е страх. Може и да не разбирам от нищо. Може и да си въобразявам. Може и да не си заслужава, но ще продължа да се боря, за да постигна именно това, което искам. Ще се боря, за да постигна истинското си щастие, защото независимо от всичко – всеки човек го заслужава. Да се надяваме, че ще срещна човек, който да ме обичам и да ме обича истински. Е, може да ми пожелаете успех… Посланието ми към вас е да не губите надежда, въпреки всичко, а и помнете – „Ако нещо е писано да стане – то ще стане.“, просто не насилвайте нещата!!!

Реклами

One thought on “Is it? Love, hate, happiness, fear…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s