Какво му хрумва на човек късно вечер

За мен 8-ми март не е празник на жените, за мен той е символ. Според мен би трябвало в този ден да се почитат майките и бабите, жените, които са ни отглеждат. Именно тези, които знаят колко е трудно всичко това. Смятам, че те трябва да знаят, че всичките им усилия наистина са оценени! Те трябва да знаят, че са обичани и то не само на думи, но и на дела. Трябва да им го показваме във всеки един момент, а не просто в един ден. Ето защо този ден трябва да ни напомни да се държим подобаващо с близките си жени – майки и баби. Той цели да ни припомни именно това, че всеки обича да му бъде показвано, че е обичан, но нека не го правим само на тази дата. Нека показваме обичта си 365 или както е сега 366 дни в годината, защото тези хора наистина го заслужават. А и няма по-хубаво нещо  на този свят от това да накараш някого да се усмихне. Затова постарайте се да карате хората около вас да се усмихват постоянно!!!

Ако трябва да бъда честна аз дължа съществуването си именно на две такива силни, истински силни жени. Жени, които са предоставили целия си живот в името на своите деца. Жени, които знаят какво е да правиш жертви, заради близките ти хора. Жени, които са се лишавали от любимите си неща, заради другите. Жени, които са живели с надежда нещата да се подобрят. Жени, които знаят какво е отгледаш две деца сама. Жени, които са живеели в нищета, но не са се предавали. Жени, които са преживели не само войни, природни стихии, политически управления, а и разнообразни по вид и характер промени. Всичко, което те са преживели ги е направило по-силни хора, по-добри хора. Хора, които съм горда, че са били част от живота ми. Хора, които трябва да останат за винаги в паметта ни. Те са моите модели за подръжание и нека бъдем честни – няма перфектни хора, но те наистина се доближават до това определение. Поне в моите очи техните образи ще бъдат винаги неопетнени.

В чест на една наближаваща годишнина бих искала да се отделя малко от темата и да споделя колко огромна е празнината в сърцето ми. Несравнима с нищо, което ми е случвало до сега в живота ми. Една година си е отишла, а аз дори не съм я усетила.
Вече живея тотално различен живот. Сякаш за тази една година съм извървяла пътя от Земята до Луната. Вече почти нищо не ме свързва с този ми прескъп човек, нищо освен спомена, останал като татуировка в паметта ми. Надали някога ще изчезне – може и да избледнее с годините, но ще остане за винаги във възможно най-голямата си цялост. Напоследък забелязвам меланхоличните мисли, който обхващат ежедневието ми. Толкова пъти съм си се чудила как може да съм толкова меланхоличен човек. Малките неща като едно обикновено място, един малък предмет могат да ме върнат години назад в едно тотално различно време. Замислям се, представям си и сякаш съм там – в онзи утопичен свят. Светът на всяко дете, което не е опознало несгодите в живота. В момента, когато трябва да се върна в реалността аз тъжа – в реалността осъзнавам, че нея вече я няма, а мен ме боли.
Благодарна съм, че я познавах. Благодарна съм, че ме отгледа. Благодарна съм, че макар и да я няма – усещам помощта ѝ. Благодарна съм, че даде всичко от себе си, за да бъда добре. Тъжна съм, че нма да мога да я видя повече. Тъжна съм, че не можах достатъчно често да ѝ показвам колко много я обичам. Тъжна съм, защото пропусна един от най-важните дни в живота ми. Тъжна съм, защото ме боли. Вярвам, че тя бди над мен. Вярвам, че никога не ще ме изостави, колкото и далече да е всъщност. Вярвам, че е на по-добро място. Вярвам, че когато му дойде времето отново ще бъдем заедно
Страх ме е, усещам как отново започвам да изживявам ужаса. Страх ме е, но мисля, че трябва да продължа напред. Страх ме е, но не бива да се страхуваме от неизвестното. Страх ме е, също както когато не можеш да плуваш и скочиш в дълбоко езеро. Дните ми се промениха… животът ми започна да добива смисъл…

Ето защо искам да затвърдя като факт, че не е лесно да бъдеш жена. Истинските герои в историята на човека са жените. Някога те са считани за най-нисшите хора в йерархията на обществото, по-късно са смятани, че стават само за домашни прислужници, а в днешно време са не само майки, но и кариеристи. Жени не се предавайте в борбата си с живота, нека винаги имаме необходимите сили. Може да казват, че ние сме виновни за войни и различни исторически конфликти, може ние да сме причини за редица проблеми, може наша да е причината за устройството на света…. но какво са мъжете без техните жени?

Реклами

2 коментара към “Какво му хрумва на човек късно вечер”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s