отчаяние…

Започнах да се замислям за бъдещето на държавата само и единствено като наблюдавам нейните жители. Ако трябва да бъда честна – отчаях се.

Направете си един единствен експеримент и ще видите, че съм права. В интерес на истината аз го правя от доста време, защото първоначално не можех да повярвам, че е така. Но всъщност – истината както винаги е ужасно жестока. Никой не го интересува за нищо. Всеки е ужасен егоист. Колко и да ви говорят, че мислят за другите и се съобразяват с някого – това хич не е така.

Пример номер едно. Покъртителна картинка. От 3-4 месеца ставам рано в няколко дни през седмицата и тогава, когато се наложи към осем и половина на чакам автобуса – иде ми да си бия главата в стената. Може би десетина пъти ми се е случвало да има регулировчик на кръстовището. Картините, които видях – не могат да бъдат сравнени с нищо. За улеснение на представата ще кажа само, че за да станеш такъв трябва да си психично здрав като желязо. Не съм наясно с точната статистика в България на хората взели книжка. Но това, което видях е по-важно. Хиляди пъти по-важно. Бях свидетел на това как стотици, може би и хиляди от хората минали през този светофар си нямат и понятие от функцията на регулировчика. Считат, че правилната му сигнализация е махането с ръка в посоката, в която трябва да се движат колите. В противен случай – няма начин да протича каквото и да е било движение.

В интерес на истината установих, че пешеходците, като мен самата знаят много по-добре кога им е позволено да минават и кога не. Много е просто. Наблюдавайки тези няколко пъти не само разбрах какви са сигнализациите, но и ми е лесно да ги изпълнявам. Винаги, когато регулировчикът е с рамо към теб – можеш да минаваш на право и да завиваш на дясно. Що се отнася до завиването на ляво то става като полицаят вдигне ръката си на нивото на рамото в посоката, която е предназначена за завой. Тогава това движение е с предимство. Ако няма завиващи коли. В шосето, което не е засегнато от завиващите, преспокойно може да се изпразва и то колите, които са поели право напред. Когато регулировчикът е с лице към теб – е забранено движение от твоя стана. Тогава както и при светофара – пешеходците преспокойно могат да пресичат. Вдигната ръка на горе ознаменува жълт светофар или по-точно смяна на посоката на движението. Това са скромните ми наблюдения, надявам се все пак да бъдат в полза на някого. Стига въобще да има хора, които да го прочетат.

Понеже примерите, които ми помогнаха да стигна до най-горния извод са много – ще разгледам различните примери в различни статии, защото заслужават да бъдат предадени в своята цялост… Ето защо очаквайте следващата част от моите скромни разсъждения.. 🙂

Ваш верен книжен плъх.. ^^

Едит: Отчаяние… (част втора)

Чудя се на народа ни. Обвиняваме кого ли не, но никога не си и помисляме, че всъщност вината може да бъде и наша. Всички ли смятат, че са безгрешни? Аз лично не. Знам, че съм много грешна… но знам и че е човешко да грешиш. Странно е – претендираме, че сме най-разумните същества на планетата, а същевременно постъпваме изключително неразумно.

Ето един простичък пример за хората, живеещи в София, на които често им се налага да пресичат на кръстовището на спирката на метрото на Васил Левски. На повечето хора им е ясно, че колкото и да не им се иска светофарът е ненужно дълъг. Дори колкото и да изглежда невероятно преди време беше по-къс, но незнайно защо решиха да го удължат. Или пък на мен за пореден път ми се случва да пропусне да позволи на пешеходците да преминат? Кой знае. Това няма значение. Важното е да погледнете малко какво правят хората. На червения светофар стоят и чакат да кажем минута-две. Писва им или не дай си Боже бързат за някъде – решават да пресекат на червено. То поне да го правеха както трябва.. не, че има правила, но все пак. И седиш и гледаш на червено, докато главният поток от коли е спрян все някой потръчква по улицата. А на всичкото отгоре някои имат наглостта да го направят, когато видят, че се задава кола. Един път бях свидетел как един възрастен мъж направи точно това и за малко щеше да бъде прегазен и то защо – защото явно е бързал. За щастие човекът имаше късмет и успя да се отърве без щети. Ако не беше шофьорът, който както всеки би предположил започна богато да обсипва човека с ругатни, някои биха казали заслужени – според мен заслужено.

Но дори и тази гледка не е достатъчно покъртителна. Най-много ми „събират очите“ баби и дядовци, които едвам-едвам кретат по тротоара, а пък ще ми пресичат улица като Драган Цанков и то на червено. Е, кажете сега – къде другаде по света може да се види такова нещо, освен в България? Аз лично не знам 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s