…. нищожно… сложно…

I’m a silly silly person.

Понякога си мисля, че съм най-простото същество на света. Чувствам се нищожна, сякаш съществуването ми няма никакъв смисъл и логика. Сякаш съм един блуждаещ електрон, не влизащ в състава на нищо. Сякаш съм човек без определена пътека и орис. Аз съм никой и моето предназначение в света е нищожно. Аз не заслужавам нищо. Каквото и да желая да постигна – никога не ще бъда щастлива. Трябва ли да съм честна как точно се чувствам в момента. Наранена. Нищожна, непотребна. Като една малка и жалка хлебарка. Една толкова отвратителна, гнусна хлебарка, която се вре в мръсотията с надеждата да открие това, което иска. А в същност – отново остава разочарована. И винаги ще бъде такава. Това съм аз. Никому непотребна вещ, която държите в килера си и се чудите дали да изхвърлите.

Чудя се – дали животът ми някога ще придобие смисъл или винаги ще бъда като сляпа птичка летяща сред небето. Изгубена. Самотна. Тъжна. Иска ми се да зарева с глас, но вече нямам сили, нито желание. Ще стоя кротко в своето мъничко ъгълче – тъжейки, също като тази нищожна твар. Никога да не заслужа да бъда обичана, защото явно не го заслужавам, защото съм нищожество. Който и да каже друго – няма да го взема на сериозно, защото знам как се чувствам. Не знам и не ме интересува нищо…. Оставете ме да бъда нищожеството, което съм си. Не заслужавам нищо от никого. Стойте далеч, ако не желаете да бъдете пометени заедно с мен. Да изгорите само защото сте се докоснали до грешния човек. Аз съм развалина, купчина боклуци – оставете ме да бъда това, което мога най-добре. Оставете ме, защото знам… мога да бълвам и огън, а от него боли. Знаете ли от кое друго наистина боли – от истината. Нищо не може да се мери с нея… тя е най-неприятната болка съществуваща в целият свят. Не може да се сравни с нищо, което сте изпитвали. Може би само с природните стихии… Чувството е сякаш една такава е преминала през теб. Сринала те е. Удавила те е. Разкъсала те е. Оставила те е на сред бурята, на улицата, сама и на парчета.

Знаете ли, боли много повече да бъдеш унижен от близък човек, отколкото от някой, който си срещал току-що на улицата. Някои биха казали, че е нормално. Може би е така. Но причината да боли толкова много е, защото един човек не очаква такова отношение от най-близките си хора. Той очаква от тях да го подкрепят, дори и в най-тъпите и малоумните му действия, защото имаш ли подкрепа – знаеш, че поне не си сам. Но да не ти кажат, че нещата не са добре. Ако трябва да съм честна само един човек се е осмелил да говори в очите ми и затова съм му най-признателна. Защото е бил достатъчно доблестен да ми говори в очите, а не зад гърба. Има причини, поради които някои хора се наричат приятели, а други – врагове. Това е защото вторите винаги ти говорят зад гърба. За съжаление или не – съм го изживявала цял живот. Вероятно ще продължавам да го изживявам и за напред. Важното обаче е да не ми пука. Как да стане това – когато знам, че дори и най-близките ми хора правят същото. А когато именно те те унижат – аз лично не мога да стоя така и да го понеса лесно.

Може би съм странен човек, може би не. Имам си свои начини да преживявам такива моменти. Признавам си, много пъти ми се е случвало, заради коментари по мой адрес да рева в къщи. Но тогава поне не си заслужаваше. А сега не смятам така. Отново се затварям в себе си. Вече няма да чуете гласа ми. Ако желаете да разберете какво става с мен – достатъчно е да прочетете всичко изложено тук. Може и да не е истина, но поне най-точно припокрива мечтите ми, начина, по който се чувствам, настроенията, в които изпадам, живота ми. Всеки отдал и десет минути би преоткрил, че нещата тук са до голяма степен лични. Не ми пука за това. Не ме интересува какво ще кажат другите, относно това. Интересуваме само и единствено, че така се чувствам по-добре. Има неща, които човек не може да сподели на такива места – затова и ги премълчавам. Но въпреки всичко ще откриете доза истина във всяка моя статия.

Може и да съм изпаднала в депресия, може да съм изнервена от различни фактори, може да се чувствам излъгана, може би наранена. Но това няма никакво значение за повечето хора, с които общувам. Важното за тях е да бъда това, което винаги са възприемали от мен. По-скоро като получатели, от колкото като раздаващи се хора. Чувствам се като банка кръв, с която се захранват всички около мен. Ами аз – оставам изтощена помежду другото. Защо ли? Защото не е достатъчно да споделяш малките неща, които те притесняват. Човек има нужда да сподели и за големите, а те повярвайте ми – поне в моя случай, не могат да бъдат споделени с всекиго. Нищо лично към никого, но работата е там, че що се отнася до личните неща в живота ми – винаги ще има преграда. Може би представата ми е остаряла. В интерес на истината – не ме интересува и да е така. Защото никога няма да позволя на някого да се докосне до толкова съкровена част от живота ми. Е, почти никого.. 🙂

По отношение на това ще кажа само едно. Търсих толкова дълго. Имах толкова много неуспехи, че не смятам някой за способен да ми влезне в положението. Още по-малко да ме разбере. Искам само да не ме съдят. А явно и това не мога да постигна. Да, аз съм едно нищожество. Аз може и да съм сгрешила, може и да не съм, но не знаете колко трудно ми е било. Колко самотно съм се чувствала и колко глупави мечти съм имала. В интерес на истината – без никакъв смисъл. Разбирам, че дори и да имаш някого до себе си – отново можеш да се чувстваш по същия начин. А и проблемите стават повече от преди това. Не знам дали си заслужава. Надали ще мога да ви отговоря. Не съм пророчица. Надали и някога ще бъда. Затова животът продължава, времето лети и всъщност… То е единственото нещо, което не може да се върне. Веднъж изплъзне ли ви се – считайте го за вечно загубено. Затова оценявайте всеки даден ви момент.

Ако в момента някой ме попита дали в живота ми има нещо, което бих искала да променя.. в интерес на истината нямам представа какво бих отговорила. Защото никога не мога да знам, ако променя това нещо – дали щях да съм по-добре сега…

Имам само една молба… без остри критики и нежелани коментари. По-добре останете всичко в мълчание, отколкото да го развалите с неправилен подход бил той по вербален или друг начин.

С най-големи уважения, винаги ваша: най-нищожната животинка в света

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s