Сезони

Усещам пролетта
като нежно издихание,
купища цветя
изящно благоухание.

Винаги там ме влече –
вълните шептят,
слънцето ярко пече,
а птиците тихо летят.

Лятото – това е свобода.
Но не чува ли се пак щурец.
значи иде есента –
отново дъждец подир дъждец,

Самотно падат пак листа,
дърветата плачат безутешно,
никъде не дява се трева,
всичко изглежда някак погрешно.

А настъпи ли зима студена,
душата ми не ще намери мира
нейде в леда и тя заледена
мълчаливо и бавно замира.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s