отчаяние… (част трета)

3.1 Този сорт снимки сигурно са ви добре известни, особено покрай изключително голямата популярност в емисиите новини и някое друго безсмислено предаване, чиято цел е запълване на свободното време на пенсионерите. Става дума за малките деца, които се подиграваха с портрети на видни българи. Медиите веднага сметнаха за необходимо да се намесят и да проучат подробно въпроса и кой, какво, как и защо. И вместо да се постъпи нормално и с децата да се постъпи, както е правилно – всичко трябваше да се превърне с поредната ГРАНДИОЗНА новина по телевизията. Цялата ситуация ми се струва жалка. Показва като в огледало в какво се е превърнала държавата ни и хората в нея.

Ако си поставим за цел да се поставим на мястото на децата бихме достигнали до извода – коя е причината за действията им? Спомняте ли си времето, когато сте били на техните години? Аз лично да. Но знаете ли кое е най-жалкото – тяхното детство няма нищо общо с нашето. Съчувствам на такива деца. Малко от тях знаят колко важно е да се социализираш, малко от тях оценяват играта с приятели навън за по-ценна от тази пред монитора в къщи. Те никога няма да се превърнат в нормални жители на тази държава. Добре някой ще каже – децата ти ще имат детството, което ти определиш за тях. Добре и така да е.. за съжаление статистиката надали ще покаже много привърженици на възпитанието без GSM-и, Facebook и разните му компютърни игри. Проблемът не е в използването им като цяло, а в прекомерното им използване. Защото новият свят, в който живеем им дава лоши примери. Веднъж попаднах на една статистика за децата в Америка. Пишеше, че те прекарват най-малко 7 часа от деня си пред телевизора и до навършване на пълнолетие или някъде там изглеждат между 360-640 000 реклами и са свидетели на хиляди убийства и милиони прояви на насилие. Как е възможно да отгледаш дете в такива условия? Ясно е този проблем не е само у нас, но е странно в един толкова контролиран свят, в който живеем да не можем да решим как да възпитаме собственото си дете.

В интерес на истината вече съм на мнението, че са останали много малко хора, които са способни да отгледат едно дете както трябва и да го направят истински човек. Аз бих предпочела на света да се раждат по-малко деца, но родителите, които се решат да отглеждат човешко същество да знаят какво правят. Защото превръщането на „едно парче месо“ в човешка личност е най-голямото предизвикателство на света! Затова аз смятам, че първоизточникът на проблема с тези деца са техните родители. Тези деца не са се сетили сами да правят такива неща – видели са го от някого. А този някого най-често са родителите, защото те са главният модел за подражание. Друг такъв са учителите, който в днешно време са все по-некачествени. Аз лично обвинявам образователната система, но това е отделна тема.

Най-нелепото от всичко е, че сигурно и не знаят кой са тези личности, защото и това не ги учат в училище както трябва… Просто където и да е проблема – той е във възпитанието било то през първите 7 години или след това…

Не знам за вас, но аз ако имах такова дете би ме било срам, защото за мен този човек е гении и да посмееш да направиш такова нещо е нелепо.

3.2 Още една гледка ме порази, прибирайки се, около паметника на Христо Смирненски (този долу до Строителния техникум, а не онзи вграден бюст в стената на една сграда на площад Журналист, който за съжаление сигурно не е почистван откакто е сложен.. 🙂 ) върху стълбичките бяха насядали разгонени тинейджъри с бира в ръка и запиваха. Да не говорим, че паметникът на този бележит и любим мой български поет е нелепо обграден от едно дърво и позеленеят ли дърветата е буквално невъзможно да видиш каквото и да е. Заслужава ли един монумент да бъде опорочаван по такъв начин? Приех бездействието на общината за опазването на двата каменни лика на поета, но отношението на тинейджърите ме накара да побесня. Някакви си невръстни хлапета, които не знаят заглавието и на едно негово произведение не само бяха окупирали паметника, вероятно никога не са и помисляли да поднесат цветя или да изкажат уважение. Та тези приятни деца имаха и още по-голямото неуважение да си позволят да извършват дейности, които по закон са им незаконни. Добре хубаво, всеки от нас е употребявал алкохол, но колко от вас са го правили в центъра насред всичко? Не знам.. може и преди да не съм мислила така, но според мен е грозно. Както и да видиш тинейджър да пуши, унищожавайки всякакви шансове за нормално развитие на дихателната си система и още какво ли не… Направо не знам как и искам да има нещо човешко днешно време. Все повече се отчайвам от хората и от всичко…

Стигнах до извода, че „в България толкова е тежко положението, че всички сме затънали в ***** и единственият начин да оцелеем е да се научим да плуваме сред тях.“

Advertisements

One thought on “отчаяние… (част трета)”

  1. Ох, тежичко е, мъчничко е, ама какво да се прави. Гледай първите 5 минути на филма Идиотокрация, там е обяснено всичко. Идиота е по-висш вид, той ще оцелее…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s