Заблудата, че обичаш

Февруари 2011 година

Снегът бавно навяваше покривите на къщите, нежно побутван от южния вятър. Навън всичко тихо побеляваше. Нежно и красиво формите преливаха една в друга, изрисувайки един безкраен снежен пейзаж. Кои би познал, че в такова студено време нещо може да се събуди за живот. Сега, когато всичко изглеждаше заспало своя вечен зимен сън. Но нещо наистина се събуди. Чувствата предвещаваха началото на нов живот, на нови емоции и невероятни спомени…

Всичко започна неусетно, постепенно, също както след студената и мразовита зима всичко се събужда за живот. Така стана и с мен. Бях свикнала да съм сама. Изоставена сред купищата сняг. Зарината от поредната преспа. Но се намери някой, който реши да ме изрови, реши да види какво има отдолу – даде малко надежда на моето нежно сърце. Отдавна чакащият цвят отдолу започна да расте и да се разпъпва, докато придобие своята прелест и се разцъфти напълно, озаряван от лъчите на слънцето.

Дълго време бях сама, недооценена, изоставена, недоразбрана, някак странно различна. В живота ми влезна някой, който искаше да ме опознае. Познаваше ме от скоро, но искаше да ми даде шанс и да види какво се крие под изсъхналите листа. Беше ми приятно да получа малко внимание от някого, беше ми приятно да изпълня ежедневието си с мисли за някого другиго, бе невероятно да се почувстваш отново жив. Първоначално се чувахме от време на време, след това зачестихме, след това още повече и накрая вече се чувахме всеки божи ден, подир следващия и така дълго и продължително време. Накрая осъзнахме, че нещо ни събира, привличахме се като различните полюси на един магнит – силно и непреодолимо.“

Март 2011 година

Интересното бе, че сякаш съдбата ни срещаше постоянно и то в случаи, когато никой от нас не го очакваше. Пътищата ни непрестанно се пресичаха. Обърнем се и попадаме един на друг. Мен лично това ме правеше изключително щастлива. Беше ми нужна една негова усмивка, за да бъде денят ми безоблачен. Трудно е да се опише емоцията и причините, които ме караха да се чувствам така. За първи път в живота си се почувствах значима за някого, харесвана, обгрижвана и желана. Именно затова лесно се поддадох на влечението – каквото и да беше за мен то беше съдба, беше необходимо и желано толкова дълго време.

Очевидно е как се развиха нещата. Вниманието, което ми обръщаха, ме ласкаеше до краен предел. Изпращаха ме до дома ми, купуваха ми подаръци, излизахме – всичко изглеждаше перфектно, а може би и беше в този момент. Начинът, по който ми показваха колко съм желана, ме караше да сияя. Все пак всяка жена трябва да се чувства желана и обичана. Внезапно преди да се усетя вече се бях оплела в мрежи по-сложни и от най-оплетените паяжини. Тогава не съм го и осъзнавала, но бях паднала в капана на едно хищно животно.

С всеки ден прекрачвах всяка следваща стъпка, достигайки до момент, в който достойнството ми напълно изчезва. Оставях се в ръцете на този безскрупулен хищник, който достигаше до всяка моя фибра. Възползвайки се от моята невинност той ме нападаше с горещи и страстни целувки, измъчваше ме в наслада: плъзвайки хищни устни по лицето ми, шията, гръдта, бавно слизаше надолу… Умееше да породи страстта в една жена, но не и да я задържи дълго. Тръпнеща очакваш какво ще се случи, след такава прелюдия очакваш нещо грандиозно, но оставаш разочарована – кулминацията е бледо подобие на началото. И оставаш така тръпнеща в очакване да се случи нещо, но то не става. Интересно – оказва се, че видиш ли човек дълго време може да се заблуждава по този начин. Дори да търси грешката в себе си… “

Април, Май, Юни, Юли, Август 2011 година

Нещата вървяха бавно и покварата му проникваше постепенно и в мен, превръщаше ме в друг човек. В началото той беше звярът, който се възползваше от жертвата си. Докосваше всяка част от нея жадно. След време ролите се смениха. Звярът бавно опитомяваше жертвата си, превръщаше я в същия като него. Безскрупулен, себичен, безкомпромисен, алчен, стиснат, пълен егоист.

Времето летеше, а ролите се обръщаха бавно. Вече опитомена от „чувствата“ си аз бях способна на всичко, за „човека, който обичам“ или по-точно онзи, който ме беше превърнал в това – същият звяр. В разгара на лятото нещата бяха сякаш в естествена среда. Все пак именно тогава е сезона на разгонването, но всичко премина безпрепятствено. Може би все още и двамата бяхме подвластни на страстта, която бе пламнала между нас в началото. Всичко все още беше приказка и то хубава, с много любов и прекрасни изживявания. Едно истинско лято – наситено с множество емоции и чувства. Всичко изглеждаше перфектно…

Той умее да те накара да се чувстваш харесван, но всичко това е илюзия. Зад всичко се крият едни действия, които целят собствена полза, всичко е от егоизъм. Колкото и да ти се иска да повярваш, че в този звяр може да съществува някаква привързаност – това не е така. Заблуждаваш се. Никога не е имало нищо освен страст, която постепенно угасва – също като свещ оставена без кислород. “

Септември, Октомври, Ноември 2011 година

Докато не застудя… вятърът постепенно започна да навява от север. Температурите рязко спаднаха, започнаха дъждове, подир дъждове, мъчещи се да изстудят земната повърхност, която е успяла да се затопли през лятото. Вятърът постепенно донесе и зимата, а с нея дойде и снегът. Същият онзи сняг, който трябваше да покрие всичко в бяло. Онова невинно бяло покритие, което придаваше на всичко чистота…

С времето и страстта, която гореше в него – изстудяваше. Все още беше същият звяр, но все по-безчувствен, все по-див и необуздан – хванат от гората. Остана само животинското в него. Всяко едно подобие на човешко чувство си беше отишло заедно с човечността му. Странно как бе способен да изпитва ревност и то неоснователна при положение, че не обича човека до себе си. Странно нещо е този звяр без име – оставен неизвестен за винаги… Неозаглавен… Безгласен… Анонимен… и такъв заслужава да бъде!

Набирайки смелост и все повече самочувствие този звяр посяга на нова жертва, докато все още притежава тази, защото алчността му няма граници. Защото както казахме той е безскрупулен. Не му стига да обладава едно тяло и душа. Трябва му нова жертва, за да се почувства отново жив. Що за живот е това? Живот на паразит! Това е той – представящ се за хищник, а обикновен паразит, нищожен! Намерил нова жертва звярът отново дебне своята плячка, отново прилага същите трикове и за жалост или не, отново хваща своята жертва. Отново плете паяжини, отново е с успешен улов. Така звярът продължава своята игра. Вплита две тела, две души – коя от тях е допитал и коя не, това е друг въпрос… Кой остава излъгания накрая? Единият е предаден, измамен, след като са го „покорили“ са се изгаврили с него. А другият е жесток, безскрупулен, безчовечен да постъпи по този начин, знаейки за ситуацията, без да му пука въобще! Всичко това е възможно, защото има хора за всичко. Има хора за всякаква мръсна работа, дори и такава…“

Декември 2011г., Януари, Февруари, Март 2012 г.

След като снегът покри всичко и замрази всякакви надежди за пробуждане на истински чувства, всичко изглеждаше сякаш е заспало. А в същност в снежната буря навън – някой не беше там, където е казал, че е… Всичко изглеждаше перфектно покрито с тази бяла пелерина, но в същност това беше една илюзия, която ставаше все по-голяма. Коледните и Новогодишните празници донесоха желаната топла обстановка и всичкото това спокойствие характерно за празничната среда. Тази имагинерна обстановка направи последвалите лъжи още по-непристойни. Всичко продължаваше по същия начин – жертвата неусетно беше премятана от измамниците. Звярът триумфираше. Той имаше всичко, от което се нуждае. Не само моралната и финансова подкрепа, но и необходимите физически удоволствия. Всичко се изпълняваше по план и програма на звяра – когато на него му е изгодно, правеше се, каквото на него му е изгодно и по начина, по който той го иска. Показваше всячески, че той е господаря. Но чашата вече преливаше. Капките бавно, но славно започнаха да я пълнят, преполовиха я и се устремиха към ръба. Всичко висеше…

Хубаво, че имаше кой да ми отвори очите! Благодаря на Бога, че има хора, които ще ти кажат, че грешиш и няма да престанат, докато не го проумееш. Чак тогава осъзнах, че именно такъв трябва да си с истински близки си хора – истински, честен и откровен. Не бива да заблуждаваме близките си, че нещо за тях е подходящо, когато не е така. А за онези, които са премълчали – нека имат свои извинения в главите си, аз знам кой е трябвало и можело да ми повлияе и кой не го е сторил. Защото как си способен на това да знаеш една толкова противна тайна и да не кажеш и дума в продължение на половин година? … но не тези хора са тема на това произведение, а звярът и това, в което ме превърна.

Тогава, когато отворих очите си – всъщност не бях прогледнала напълно. Имаше още истина, която да поеме моето сърце. Истината беше, че човекът до мен не само беше егоист, но беше и звяр. Не само се беше възползвал от мен, но беше изневерил и то непростимо! Не бе оценил ситуацията правилно, не беше разбрал дивидентите, които има от мен и беше рискувал всичко само заради един нагон. Ето сега спокойно можеш да го задоволяваш къде си решиш – Светът е пред теб!!! Чувствах се… използвана, защото беше така. Чувствах се като нечия кукла на конци. Аз бях куртизанката, която той опитомяваше, докато същевременно задоволяваше нагона си с други. Ето защо се чувствах сякаш аз самата съм го направила, сякаш аз съм куртизанката, а истината, че това е неговата същност! Той е само това.

Но истината е само една и тя е, че уменията му не са такива, с каквито се хвали – картината е хиляди пъти по-жалка… и това е всъщност най-интересното! Нека този паразит представящ се за най-плашещия лъв бъде истински щастлив, защото ще дойде време, когато Господ ще го съди и не ми се ще да мисля какво би било наказанието!

Един съвет – не изпитвайте омраза, завист или други лоши чувства, защото те се трупат вътре във вас и в един момент ще осъзнаете, че са ви зарили до ушите без да ви позволят да бъдете себе си.

И така зимата си отиде, а с нея и измамния сняг. Всичко се стопи, а отдолу зейнаха грозните истини. Така или иначе истината винаги изплува наяве!

А след това е време за ново начало…“

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s