Лицемерие

Лъжи, лъжи и пак лъжи –
това чуват моите уши!…

two worlds Непокътната е пак плътта,
ранена е само моята душа.
Сякаш рана няма –
а ето на – цяла яма,
безкрайна и неизлечима,
една съдба за никому значима.

Това е то да си нищожен,
на жестокости подложен.
Да бъдеш сам-самотен,
в този затвор доживотен.

Чуждото високомерие
срива цялото доверие.
Всичко е лицемерие –
това е моето поверие.
Залива ме вълна безразличие,
за това болно чуждо величие.

За мене вече няма мира
– сърцето бавно замира.

Advertisements

4 коментара към “Лицемерие”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s