Вали…

Внезапно звук разкъсва тишината!
Като вълна се спуска самотата!
Думи някой тихо си мълви.
Сърцето бавно пак кърви!

А, отвън тихо се носи ръмеж.
Вътре в душата ехти гърмеж.
Фигура стройна притихнала стои,
тихомълком тя рони своите сълзи!

Оттекват те капка след капка,
скрива се тя под своята шапка.
Загубила поредната надежда,
главата си нежно навежда!

Очите – притворени,
устните леко отворени,
миглите – навлажнени,
бузите – зачервени!

Навън все така вали,
а тя стои, стои, стои
в сгъстяващия се вечерен мрак
и стичат се сълзи, пак, пак, пак!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s