Паразит

Простете ще бъде цинична!

Мамка му, боли ме, не се чувствам като себе си, сякаш съм обсебена. Болестта се разпростира в мен, завладява мислите ми, отдавна вече контролира чувствата ми… Сякаш цели да бъде господар и на съдбата ми….

love-coupleЛюбовта е паразит, нахлува в теб и постепенно те обсебва, докопва се до всеки функциониращ орган в тялото то, докато не стане негов. Докато всяка твоя фибра не започне да реагира по един и същ начин на него. Един поглед е достатъчен, за да почувстваш познатото раздвижване в стомаха, сякаш някое животинче се обръща в него. Само една усмивка и краката ти престават да те слушат. Мислите ти сякаш вечно са му принадлежали, вече нямаш право да ги контролираш, всичко започва да се контролира от него. Какво ли прави? Как се чувства? Дали е добре? Дали си мисли за теб? Безумия, но ето че постоянно ги умуваш. Е, какво толкова, веднъж се живее.

Предателството става още по-голямо, когато те докосне – не съм смятала, че е възможно нечие докосване да те наелектризира, но всъщност чувството е толкова истинско и естествено. Да усетиш тръпките ток, които преминават през нервите ти, увеличавайки пулса ти, карайки сърце ти да прескача. А когато те целуне…

Да усетиш нежното им докосване, но да усетиш и желанието, което се прогаря в устните му, няма чувство, което може да го замени. В такива моменти ти се превръщаш в пластелин в силните му мъжки ръцете, противно на всякаква логика и определено противно на собственото ти достойнство – ти се превръщаш в безволева кукла, готова на всичко…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s