Никога същата

Не очаквайте от мен да бъда същата… Веднъж щом са разпорили сърцето ти на парчета, щом са те унизили по неописуем начин, всичко което ти остава е просто да се опиташ да бъдеш отново цял, но трудно ще бъдеш същия.
Чудя се как успях да стигна до тук… Какво стана? Как се превърнах в безволева кукла на конци, без собствени желания, мечти и емоции. Как паднах толкова ниско, как се заблудих толкова силно, как си го причиних?
ЗнаетеMV5BMTQzOTgxMzkwMV5BMl5BanBnXkFtZTcwMzY0ODAzNw@@._V1._SX640_SY426_ ли кое е най-ужасното нещо? Може би няма да ми повярвате, но истината е, че понякога нямаш избор. Сърцето не е орган, на когото можеш да заповядаш! То просто си иска своето. Това, от което най-много ме боли, е че не видях по-рано как стоят нещата. Позволих си не само да се разкрия пред някого, аз му предоставих собственото си сърце в ръце те му. А той… Той реши, че е редно да си поиграе с него. Не ми се беше случвало до сега, не смятах и че някога ще го изживея. В началото се смятах за късметлийка, а то какво било…
Влюбих се, против волята си, въпреки размислите и желанията си! Обикнах някого, когото бихте нарекли крайно неподходящ. Аз също смятах така, тогава защо се поддадох? Не мога да отговоря на този въпрос. Може би няма никога да си отговоря, а може би този въпрос няма отговор, защото това просто се случва.
Логично, сърцето ми беше смачкано и разкъсано на милиони парченца. Това, което го прави още по-болезнено, е че позволих с мен да се държат по безумен начин. Защо?!? С какво го заслужих? Защо хората ставаме слепи, когато се влюбим? Защо трябва да се превръщаме в поредната носна кърпичка за някой? Как стигаме до ужасяващото състояние на подлоги и кошчета за боклук? Позволяваме им да ни унижават, пренебрегват и засягат без да кажем и дума, за да не ги изгубим. А заслужава ли си?
От всичко стигнах до един извод, че не печеля нищо, ако си мълча и понасям стоически. Станала съм до болка честна, искам всичко да е кристално чисто и ясно! Хората понякога ми се учудват, но не ми пука. Откакто започнах да живея по този начин ми е пъти по-леко и спокойно!ъ

Съжалявам, но вече се чувствам ледено студена и неспособна на обич и привързаност! Сякаш от вътре съм куха, не повредена, а празна! Болеше в началото, а сега дойде момента на истинската празнота. Разпокъсаното ми сърце изживя и последните мигове на съжествуване в агонизираща болка. Дори да залепиш парченцата, не можеш да го излекуваш! То бавно замира, докато на негово място не остане само усещането, че нещо липсва. Че нещо не функционира! Затова ме разберете, понеже съм издигнала висока крепост около себе си, в която не пристъпвя никой… И надали някой скоро ще пристъпи…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s