„Последно писмо от любимия“

„Последно писмо от любимия“ на Джоджо Мойс носи духа на истинската романтика. Потапяйки се сред страниците ѝ се докосваме до изгаряща душата страст. Такава, която може да прогори дупка в сърцето ти. Истинска. Тази голяма любов бива обречена. Животът е низ от събития, които ни отвеждат на неподозирани от нас места. Отваряме нова врата, а зад нея се крият нови безброй възможности…

Докато четях книгата се сблъсках с неизбежността на събитията. До някъде ми напомни за „Love, Rosie“ на Сесилия Ахърн – героите, които копнеем да бъдат заедно, носят тежката съдба да се разминават постоянно. Живеейки в различни светове, с различни задължения и възможности – това е историята на двама души, чиито души копнеят да бъдат заедно, въпреки обстоятелствата. История за несгодите от живота, които ни отвеждат на правилното място в точното време.

Джоджо Мойс ни доказва, че любовта не е „резервирана“ само за младите. Именно възрастните пазят у себе си жива любовта, която не са изживели. Романът ни учи, че дори и на 60 – истинската любов е също толкова силна, както и в първия ден от нейното съществуване. В очите на любимия – човек остава толкова нежен и красив, както в деня на последната среща. Един отрязък от времето, който остава незасегнат, въпреки годините, въпреки старостта и събитията от живота ни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s